аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
27 oct 2007, 14:24

Божествена любов 

  Poesía » De amor
919 0 13

на Н.А

При писъка на чайките красиви,

при грохота на сините вълни,

при стръмните скали, в които

морска пяна се разбива

и капките на слънцето искрят,

и като перли мънички блестят,

остана морското момче, което

във плен успя да залови сърцето ми.

 

Момче на вятъра, на грохота на бурите,

на синьото море момче,

на пламъка на слънцето,

добър приятел с чайките

какво на теб аз мога да ти дам,

когато имаш всичко в този свят.

 

Единствено сърцето ми остана там, при теб,

от теб направих свое божество,

прекрасно божество на смелостта.

"Но божествата лесно падат, губят своя трон"

и предпочетох днес отново

земната любов!

Тя прави по-щастлив човека.

 

Сега отново любя земния човек!

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??