Божествена любов
на Н.А
При писъка на чайките красиви,
при грохота на сините вълни,
при стръмните скали, в които
морска пяна се разбива
и капките на слънцето искрят,
и като перли мънички блестят,
остана морското момче, което
във плен успя да залови сърцето ми.
Момче на вятъра, на грохота на бурите,
на синьото море момче,
на пламъка на слънцето,
добър приятел с чайките
какво на теб аз мога да ти дам,
когато имаш всичко в този свят.
Единствено сърцето ми остана там, при теб,
от теб направих свое божество,
прекрасно божество на смелостта.
"Но божествата лесно падат, губят своя трон"
и предпочетох днес отново
земната любов!
Тя прави по-щастлив човека.
Сега отново любя земния човек!
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
