26 may 2018, 14:48

Божествена любов

1.1K 5 9

Не се нагърбвам с обещания за обич,
самата аз познавам я такава,
неискаща, нечакаща, на почит,
за мен е тя божествена наслада.

 

Не се нагърбвам с мяра и въпроси,
любувам се до край и до насита,
в сърцето си съмнение не нося,
единствено тя буди в мен възхита.

 

Не се нагърбвам аз да критикувам,
приела съм я, бог ми е свидетел,
тя цял живот във мене ще царува,
дори да съм отломка, пръст и пепел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти! Зарадва ме!
  • Много красив изказ, продължавай все така.
  • Радвам се, че стиховете ми будят интерес! Това допълнително ме мотивира!
  • То затова и те последвах, защото все изпускам нещо, но пък "по добре късно, отколкото никога"
  • Благодаря ви за положителните оценки и затова, че оценихте и добавихте в любими стихчето! Страхотни сте!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...