26 may 2018, 14:48

Божествена любов

1.1K 5 9

Не се нагърбвам с обещания за обич,
самата аз познавам я такава,
неискаща, нечакаща, на почит,
за мен е тя божествена наслада.

 

Не се нагърбвам с мяра и въпроси,
любувам се до край и до насита,
в сърцето си съмнение не нося,
единствено тя буди в мен възхита.

 

Не се нагърбвам аз да критикувам,
приела съм я, бог ми е свидетел,
тя цял живот във мене ще царува,
дори да съм отломка, пръст и пепел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти! Зарадва ме!
  • Много красив изказ, продължавай все така.
  • Радвам се, че стиховете ми будят интерес! Това допълнително ме мотивира!
  • То затова и те последвах, защото все изпускам нещо, но пък "по добре късно, отколкото никога"
  • Благодаря ви за положителните оценки и затова, че оценихте и добавихте в любими стихчето! Страхотни сте!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...