26.05.2018 г., 14:48

Божествена любов

1.1K 5 9

Не се нагърбвам с обещания за обич,
самата аз познавам я такава,
неискаща, нечакаща, на почит,
за мен е тя божествена наслада.

 

Не се нагърбвам с мяра и въпроси,
любувам се до край и до насита,
в сърцето си съмнение не нося,
единствено тя буди в мен възхита.

 

Не се нагърбвам аз да критикувам,
приела съм я, бог ми е свидетел,
тя цял живот във мене ще царува,
дори да съм отломка, пръст и пепел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти! Зарадва ме!
  • Много красив изказ, продължавай все така.
  • Радвам се, че стиховете ми будят интерес! Това допълнително ме мотивира!
  • То затова и те последвах, защото все изпускам нещо, но пък "по добре късно, отколкото никога"
  • Благодаря ви за положителните оценки и затова, че оценихте и добавихте в любими стихчето! Страхотни сте!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...