Не се нагърбвам с обещания за обич,
самата аз познавам я такава,
неискаща, нечакаща, на почит,
за мен е тя божествена наслада.
Не се нагърбвам с мяра и въпроси,
любувам се до край и до насита,
в сърцето си съмнение не нося,
единствено тя буди в мен възхита.
Не се нагърбвам аз да критикувам,
приела съм я, бог ми е свидетел,
тя цял живот във мене ще царува,
дори да съм отломка, пръст и пепел.
© Виктория Тасева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
