lilchetu
17 20
15 dic 2007, 13:19

Божествената сила на прегръдката 

  Poesía » De amor
1098 0 4

Божествената сила на прегръдката

Неволно те нараних.
Несъзнателно болка ти причиних.
Твоя престиж с ряз опропастих
и живеца ти на екс изпих.

Оказаното от мен страдание
съсипва перфектните ти черти.
Отказал си се от живота - твоето състезание,
вече не мислиш за купони и игри.

С наведена глава вървиш -
от теб се е изпарила смелостта.
Сега трябва да ме поздравиш
и за миг да преглътнеш слабостта.

Немощно вдигна поглед уморен
и чак тогава аз съзрях,
че ти си от болка сломен.
Чак тогава истината прозрях.

Лицето ти е от мъка пропито,
пребледняло, та даже мъртвешко.
Във воал от страдание то е обвито,
погубено е всичко човешко.

Тъжни са сините ти очи,
загадъчни като океана дълбок.
Скръбен извор в тях клокочи,
необятен като небосвода висок.

Страданието ти искам да прекратя,
затова силно ще те прегърна.
Живота ти с приятелтво ще обогатя
и изгубената радост ще възвърна.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??