Божествената сила на прегръдката
Божествената сила на прегръдката
Неволно те нараних.
Несъзнателно болка ти причиних.
Твоя престиж с ряз опропастих
и живеца ти на екс изпих.
Оказаното от мен страдание
съсипва перфектните ти черти.
Отказал си се от живота - твоето състезание,
вече не мислиш за купони и игри.
С наведена глава вървиш -
от теб се е изпарила смелостта.
Сега трябва да ме поздравиш
и за миг да преглътнеш слабостта.
Немощно вдигна поглед уморен
и чак тогава аз съзрях,
че ти си от болка сломен.
Чак тогава истината прозрях.
Лицето ти е от мъка пропито,
пребледняло, та даже мъртвешко.
Във воал от страдание то е обвито,
погубено е всичко човешко.
Тъжни са сините ти очи,
загадъчни като океана дълбок.
Скръбен извор в тях клокочи,
необятен като небосвода висок.
Страданието ти искам да прекратя,
затова силно ще те прегърна.
Живота ти с приятелтво ще обогатя
и изгубената радост ще възвърна.
