9 dic 2015, 23:49

Божие дете

  Poesía » Otra
580 0 0

На силата ми сила даваш, Боже,

на вярата прибавяш нова вяра.

Показваш ми, че с Теб ли съм ще може

да придобивам благодат във пълна мяра.

 

Пресъхналия кладенец ти напояваш,

замъждялия фитил разпалваш в буен пламък.

На заблудената овца пътя показваш,

правиш меко сърцето ми от камък.

 

По прави пътища със себе си ме водиш,

избрал си ме преди света да създадеш.

Дори когато с кръста тежък ходеше

не се поколеба за всички да умреш.

 

Повика ме по име с глас небесен,

на мъдрост учиш ме от словото Си живо!

Отнемаш страховете ми със песен,

от любовта Ти със копнеж отпивам.

 

Това си Ти – Създател, Бог, Родител!

Величие и нежност в думи две:

АЗ СЪМ! Да, всичко Ти си, Господи!

А аз – съм Твоето дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....