Dec 9, 2015, 11:49 PM

Божие дете

  Poetry » Other
582 0 0

На силата ми сила даваш, Боже,

на вярата прибавяш нова вяра.

Показваш ми, че с Теб ли съм ще може

да придобивам благодат във пълна мяра.

 

Пресъхналия кладенец ти напояваш,

замъждялия фитил разпалваш в буен пламък.

На заблудената овца пътя показваш,

правиш меко сърцето ми от камък.

 

По прави пътища със себе си ме водиш,

избрал си ме преди света да създадеш.

Дори когато с кръста тежък ходеше

не се поколеба за всички да умреш.

 

Повика ме по име с глас небесен,

на мъдрост учиш ме от словото Си живо!

Отнемаш страховете ми със песен,

от любовта Ти със копнеж отпивам.

 

Това си Ти – Създател, Бог, Родител!

Величие и нежност в думи две:

АЗ СЪМ! Да, всичко Ти си, Господи!

А аз – съм Твоето дете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...