Божиите шеги
(из цикъла "Вицове в рими")
След хиляди години самота,
от своя трон, величествен и стар,
Бог слезе, за да види по света
какво се случва. Взе си за другар
Апостол Павел. Сред едно поле
съзря орач – от челото му пот
се ронеше. И Бог видя, че зле
живее той. Попита: “Като скот
защо се мъчи?” Павел отговори;
“Нали когато, Господи, от Рая
Адам низвергна, рече "Всички хора,
от този миг насетне, та до края
със труд и пот да вадят хляба свой!ʼ”
“Аз само се шегувах!” каза Бог.
Отминаха нататък. Скоро вой
преминал в крясък, сетне в стон висок
и пак в болезнен вик дочуха те.
“Това какво е?” Господ промълви.
“Когато ражда своето дете,
ти, Господи, да страда и кърви
жената, каза!” “Само се шегувах!”
пак рече Бог. След малко срещу тях
в един файтон видяха, че пътува
разплул доволно плът дебел монах.
“А този кой е? – пак попита Бог –
Защо не се измъчва и гладува?”
“Е, само той разбра, че ти си строг,
но справедлив и само се шегуваш!”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
