Весан (Ангел Веселинов)
530 763
5.01.2013 г., 0:14 ч.

Божиите шеги 

  Поезия » Хумористична
577 0 6

(из цикъла "Вицове в рими")

След хиляди години самота,
от своя трон, величествен и стар,
Бог слезе, за да види по света
какво се случва. Взе си за другар

Апостол Павел. Сред едно поле
съзря орач – от челото му пот
се ронеше. И Бог видя, че зле
живее той. Попита: “Като скот

защо се мъчи?” Павел отговори;
“Нали когато, Господи, от Рая
Адам низвергна, рече "Всички хора,
от този миг насетне, та до края

със труд и пот да вадят хляба свой!ʼ”
“Аз само се шегувах!” каза Бог.
Отминаха нататък. Скоро вой
преминал в крясък, сетне в стон висок

и пак в болезнен вик дочуха те.
“Това какво е?” Господ промълви.
“Когато ражда своето дете,
ти, Господи, да страда и кърви

жената, каза!” “Само се шегувах!”
пак рече Бог. След малко срещу тях
в един файтон видяха, че пътува
разплул доволно плът дебел монах.

“А този кой е? – пак попита Бог –
Защо не се измъчва и гладува?”
“Е, само той разбра, че ти си строг,
но справедлив и само се шегуваш!”

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??