Божията премъдрост
(постбиблейски мотиви)
Бог в безкрайната премъдрост
сам от Вечността реши́
да дари със нова дързост
и човешките души́...
Той разпръсна по небето
със божествен чар звезди,
и завихри във морето –
обаятелни вълни́....
В бури хвана ветровете
и насочи ги по нов
път дошъл от вековете –
до сегашната любов...
Тук на родната Планета
Времето от век на век
в непрекъсната вендета
е преследвало Човек!...
Хората се разделили –
тъй под общото небе:
и да полетят решлш,
и да тръгнат по море...
Трети сушата избрали –
сигурност от всеки бряг,
може би не доразбрали
тайнственият „бо́жи знак“...
... Всеки избор бил достоен
и по своему щастлив:
– и мечтаещ във прибоя,
и останалият жив!...
Бури имало свирепи
по миражни брегове́
и мъгли зловещо слепи
с ураганни ветрове́...
А звездите недостъпни
във Пространството били́
и оставали безпътни –
даже Бог да се смили́...
... Страдали безумно хората
по далечните звезди –
молели се: Бог умората
им в души́ да укроти́....
... но разбрали, (малко трудно ли?!),
че са с „бо́жи произход“:
с Нова дързост те се втурнали –
в Авантюрата – Живот!...
15.10.2021.
© Коста Качев Todos los derechos reservados