15 oct 2021, 20:23

Божията премъдрост 

  Poesía » Otra
329 0 0

Божията премъдрост

(постбиблейски мотиви)

 

Бог в безкрайната премъдрост

сам от Вечността реши́

да дари със нова дързост

и човешките души́...

 

Той разпръсна по небето

със божествен чар звезди,

и завихри във морето –

обаятелни вълни́....

 

В бури хвана ветровете

и насочи ги по нов

път дошъл от вековете –

до сегашната любов...

 

Тук на родната Планета

Времето от век на век

в непрекъсната вендета

е преследвало Човек!...

 

Хората се разделили –

тъй под общото небе:

и да полетят решлш,

и да тръгнат по море...

 

Трети сушата избрали –

сигурност от всеки бряг,

може би не доразбрали

тайнственият „бо́жи знак“...

 

... Всеки избор бил достоен

и по своему щастлив:

– и мечтаещ във прибоя,

и останалият жив!...

 

Бури имало свирепи

по миражни брегове́

и мъгли зловещо слепи

с ураганни ветрове́...

 

А звездите недостъпни

във Пространството били́

и оставали безпътни

даже Бог да се смили́...

 

... Страдали безумно хората

по далечните звезди –

молели се: Бог умората

им в души́ да укроти́....

 

... но разбрали, (малко трудно ли?!),

че са с „бо́жи произход“:

с Нова дързост те се втурнали –

в Авантюрата – Живот!...

 

15.10.2021.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??