Божията премъдрост

(постбиблейски мотиви)

Бог в безкрайната премъдрост

сам от Вечността реши́

да дари със нова дързост

и човешките души́...

Той разпръсна по небето

със божествен чар звезди,

и завихри във морето –

обаятелни вълни́....

В бури хвана ветровете

и насочи ги по нов

път дошъл от вековете –

до сегашната любов...

Тук на родната Планета

Времето от век на век

в непрекъсната вендета

е преследвало Човек!...

Хората се разделили –

тъй под общото небе:

и да полетят решлш,

и да тръгнат по море...

Трети сушата избрали –

сигурност от всеки бряг,

може би не доразбрали

тайнственият „бо́жи знак“...

... Всеки избор бил достоен

и по своему щастлив:

– и мечтаещ във прибоя,

и останалият жив!...

Бури имало свирепи

по миражни брегове́

и мъгли зловещо слепи

с ураганни ветрове́...

А звездите недостъпни

във Пространството били́

и оставали безпътни –

даже Бог да се смили́...

... Страдали безумно хората

по далечните звезди –

молели се: Бог умората

им в души́ да укроти́....

... но разбрали, (малко трудно ли?!),

че са с „бо́жи произход“:

с Нова дързост те се втурнали –

в Авантюрата – Живот!...

15.10.2021.