2 abr 2007, 22:15

Болен

  Poesía
687 0 4
  Болен
 
 Болен на тема за чувства,
 болен на тема любов,
 от всяка по-близка душа
 иска той сърдечен зов.
 .
 Болен от болест позната,
 болен от болка в душата,
 от болката той заслепен
 не вижда цветния ден.
 .
 Болка раздава той, без да иска,
 но от сърце,
 болка подарява на хора,
 които са "скъпо за него лице".
 .
 Болен той лети пак напред,
 до болка стиснал букет,
 уж са за музи
 всичките рози,
 а се оказа, че подарил
 пак от сърце но... бодил.


P.S: просто исках да зарадвам
       а не да нараня,
       но пак надрасках, без да знам,
       на Любовта ефирните крила

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека те боли Нека и мен ме боли.......
    Хубав стих поздрави Иване!!!
  • Да те боли означава,че имаш Сърце и си истински човек.И винаги ще е по-добре да познаваш това чувство,отколкото никога да не си го изпитвал.Така,като боли,си сигурен,че си жив,нали?
  • искам да бледувам смо от тая болест
  • Болест ли е любовта?
    Болест е,навярно да!
    Но защо от тази болест,
    всеки иска да го боли?

    Много оригинално и интересно!Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...