X-real
175 el resultado
А ти знаеш ли какво е да си имаш село?
Едно такова малко, ама достатъчно голямо.
И хората са прости тъй наглед. А иначе са умни.
Вестници четат, и телевизия си имат.
Знаят да сеят, да копаят, да плевят. ...
  1497 
На призрака
Стихче ще ти посвети поета
днес или утре - строфа или няколко куплета,
но как да пише, той не знае...
или за какво? или за кого... ...
  653 
Навяваше ми спомените вятърът.
А утрото пък носеше ги някъде.
Нощта студено тръпнеше.
А тишината се превръщаше в зора...
Отворих отново деня и надникнах - ...
  837 
Трябваш ми,
за да гледам залеза в очите ти.
Трябваш ми,
за да усещам вятъра в косите ти.
Трябваш ми, ...
  929 
Дълго и бавно... аз пишех.
Рисувах те - в свежата пролет.
В морето песъчинките нищех,
търсех те в нощния полет.
Дълго и бавно... аз дишах. ...
  872 
Аз не искам да те прочета,
защото ще трябва да те разгърна.
Но книга ли си ти?
Аз не искам да те чувам,
защото дълго ще те прослушвам. ...
  867 
Отказах се от Господ.
И от Ада.
Атеистите не ги познавам.
Облаците бяха без Дъгата.
От теб дали ще се откажа? ...
  699 
Здравей.
Сипи ми едно,
от бурето на горния ред.
Какво е? Чувства. - Перфектно.
Забравих. Дай и нещо за мезе. ...
  627 
Маса номер 7
Маса номер 7 (там в края, на ъгъла, в ляво)
пак е последен (клиентът, в бистрото малко).
Ще си поръча нещо (пак сигурно дълго той ще премисля)
"Шкембе чорба - гореща - отсича - (А може и една бира"). ...
  619 
Обречено
беше познанството ни.
Нима?
А не беше изречено.
Отречена ...
  707 
Неписаното пишех... във мечтите си.
И невижданото виждах... във мечтите си.
И немислимото измислях... във мечтите си.
И недокосвано... докосвах във мечтите си.
И нереалното реализирах... във мечтите си. ...
  651 
Всеки ден е гаден. Умира
в делничните вечери.
Аромат на цветя. Ухания
в невзрачните подлези.
А пътищата все са същите. И прах ...
  695 
как искам да пиша...
но без да дишам
отрови...
и искам да виждам...
но без да слушам ...
  805 
В спомени усмихвам се
и в спомените плача.
В спомените топля се
и в спомени студувам.
Със спомени променям се, ...
  1548 
Пристан
Море, бушуващо до болка,
един живот прокълнат,
сякаш самотен кораб
сред познатите - непознат. ...
  748 
Пуберитета ма и фанал (хумор)
Пуберитета ма и фанал (отдавна).
Туй било нещо (опасно).
Ма то, лошото не е да та фани,
ми лошото е га после не та остави... ...
  861 
Животът
Тресеше се животът ми (като конска каруца)
а пътят неравен е (и единият кон куц е).
Още малко ми трябва (да стигна мегдана)
да купя два хляба (и сол, че не остана). ...
  823  13 
Не искам
Не искам вече да виждам (а всъщност отдавна ослепях).
Не искам вече да слушам (и глухотата понякога е божи дар).
Не искам да чувствам (и щастливи са тези, които болка не сещат).
Не искам да бъда и спомен (за да може всеки с усмивка деня да посреща). ...
  693  11 
Аз (на вятъра) ще пиша
а той (на теб) ще ти чете,
колко (много) ти ми липсваш,
колко искам (там) да си добре.
И (по вятъра) ще пратя ...
  680 
Луна в морето.
Души във кораб.
Към небитието...
  677 
... утрин
Сняг.
Стъпки.
В студената утрин.
Среща. ...
  639 
Настройваше ме
Настройваше ме камерно в квартета (живот, работа, любов, съдба),
и сякаш беше в теб момента (на щастието в моята душа).
Настройваше ме изгревно сред върховете (на планините и моретата)
и сякаш бе ти онова цвете (събуждащо живота в световете). ...
  924  11 
За Изгрева и Залеза
Веднъж Денят излязъл на разходка.
Искал да разбере къде живее неговата любима - Нощта.
Тръгнал той по главния път на Случките.
Гледал табелите, но никъде нямало за Нощта. ...
  1874 
Цветове
В червеното аз раждах се (в зеленото умирах),
в черното изгубвах се (в бялото мечтите си не спирах).
В жълтото се забавлявах (а сивото ме буташе напред),
в синьото се успокоявах (а любовното - оставям на Теб).
  740  10 
Отидохме в Чернобил (на екскурзия)
да видим какво е родил (чрез еволюция).
Разхождахме се из една гора (Цецо го отнесе лиана),
отнякъде избръмча муха (изчезна и Димана).
Излязохме в поле красиво (със цветя) ...
  847 
- Чичко, нарисувай ми...
- Чичко, нарисувай ми музика!
Бе малко симпатично хлапе.
Отвърна му той не на шега:
- Ама, не може. Няма как. ...
  737 
Градина
Лятна цветна градина (отвънка пее море)
седнали на пейка двамина (и се чувстват добре),
прегърнати, нежно си шепнат (тайни, знайни и незнайни)
дърветата леко ги дебнат (от слънцето ги крият омайно). ...
  665 
Аз те мразя... до обичане.
И те ненавиждам... до любов.
И не искам да те слушам... до захлас.
И не искам да те гледам... до отнасяне.
Аз те мразя... до изгубване. ...
  804  14 
Да ухажваш Ангели
май е призвание.
Да ухажваш Дяволи
май е признание.
Но да ухажваш Смъртта... ...
  658 
В нашата нежна държава,
с нежни политици
и нежен народ,
от нежност ще станем
на небето звездици.
  605 
Морето угасна.
Удари камбанно луната.
Слънцето
скри светлината.
Душата избяга, ...
  648 
Среща (с мечка)
Веднъж в гората отидох
и мечка прекрасна видях.
От очите и нежни захласнат,
чак при нея се спрях. ...
  705 
Извинявам се... че не се запознах.
Извинявам се... че малко се смях.
Извинявам се... че бях и там.
Извинявам се... че ви обичам знам.
  920  11 
Опит за кражба
Опит за кражба.
И то на мига.
Последната дажба.
На глътка живот. ...
  691 
Искам да съм...
Искам
да съм звезда
поне една вечер,
да закача небето, ...
  732 
Трудно ми е, Дяволче,
да те обичам.
Трудно ми е, Дяволче,
да те намирам
там, където огънят е слаб, ...
  807 
И сълзите ми няма да те помнят,
изплакани в този летен ден.
И очите ми няма да те помнят,
изгледани в този летен ден.
Но сърцето ми ще те помни, ...
  656 
Искам да съм музикант.
Да се тактувам барабанно в душата ти,
както капките дъжд целуват прозореца.
Да се изпъвам струнно в мислите ти,
както вятърът свири по горещите жици. ...
  1598  12 
Природата е извор на щастие.
Щастието няма цена...
Животът ражда се кратко,
и дълго умира -
цена след цена... ...
  889 
Пастирът го няма - на залеза
Очите ми са сухи
до удавяне,
от сълзите на изгаряща душа.
Усмивката ми ...
  564 
Propuestas
: ??:??