9 nov 2004, 15:14

Боли

2.8K 1 5

Боли да те обичам...
но не мога...
Сърцето пръска се без теб,
не мога...
не искам да те спра,
върви!
Ще плача с дни
безспирно,
сълзи отровени...
боли...
Да моля...!?
Няма да те моля,
след толкоз болка
как да ти простя?
Умираща дори от мъка
не ще те спра,
върви...!

Ще те забравя,
но боли...
Ще спра да плача,
но боли...
Тъгата ще ти подаря
и любовта със нея ще изпратя -
по пътищата двете да вървят,
да те открият
и да те пленят,
за мойта болка да ти отмъстят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите оценки! Радвам се, че ви е харесало.
  • След три изчерпателни коментара...няма какво да кажа повече...
    Стихотворението е чудесно...
  • Ами да-като видях,че си публикувала ново стихотворение, знаех какво ще видя- поредното прекрасно твое произведение, или не-извинявай,следващото такова, заслужаващо 6.
  • Напълно съм съгласна, изключително тъжно и с много мъка и болка, които не се загатват а направо се иразяват. Прекрасно стихче, от мен 6.
  • Тъжно е, но толкова красиво. Харесва ми, имаш 6 от мен

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...