9.11.2004 г., 15:14

Боли

2.8K 1 5

Боли да те обичам...
но не мога...
Сърцето пръска се без теб,
не мога...
не искам да те спра,
върви!
Ще плача с дни
безспирно,
сълзи отровени...
боли...
Да моля...!?
Няма да те моля,
след толкоз болка
как да ти простя?
Умираща дори от мъка
не ще те спра,
върви...!

Ще те забравя,
но боли...
Ще спра да плача,
но боли...
Тъгата ще ти подаря
и любовта със нея ще изпратя -
по пътищата двете да вървят,
да те открият
и да те пленят,
за мойта болка да ти отмъстят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите оценки! Радвам се, че ви е харесало.
  • След три изчерпателни коментара...няма какво да кажа повече...
    Стихотворението е чудесно...
  • Ами да-като видях,че си публикувала ново стихотворение, знаех какво ще видя- поредното прекрасно твое произведение, или не-извинявай,следващото такова, заслужаващо 6.
  • Напълно съм съгласна, изключително тъжно и с много мъка и болка, които не се загатват а направо се иразяват. Прекрасно стихче, от мен 6.
  • Тъжно е, но толкова красиво. Харесва ми, имаш 6 от мен

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...