Колко красива е луната...

Но е самотна... като мен...

Може би тя чака някого, но той не идва...

Точно както аз чакам теб... Гледам

луната и сълзите се стичат по бузите ми...

Нежно прошепвам "Обичам Те", но теб те няма, за да ме

чуеш...

Боли ме отвътре... "Обичам Те" прошепвам пак и затварям

очите си... защото само в мислите си

съм с теб...

Явно съдбата ми е отредила така,

любов невъзможна да

изпитам аз...