Боли...
Боли...
Боли, когато казваш “сбогом”,
боли, когато казваш “забрави ме ти”...
Боли ме за твойте очи,
боли ме, че не ме обичаш ти...
Ти ме целуваше,
ти ме прегръщаше и вечер,
в тъмния мрак,
в твойте обятия заспивах аз...
Боли ме, мили, разбери,
че от мене си отиваш ти...
Боли, боли, когато
за последно изричаш онези
тъжни думи
и очите ми се пълнят със сълзи...
Думи, по-тъжни от самата есен,
думи, от които боли
и те са
“забрави ме ти”!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados
