Боли

Боли

Боли във мен

и болката не отминава,

а само от ден на ден

по-силна става.

Спомените с теб нахлуват

в ума ми

и не оставят на сън

спокоен съзнанието ми.

Нещо във мене от болка измира...

Нещо във мене от самота изгнива...

... нещо дълбоко в сълзи се дави

и се бори с желанието да те забрави.

Боли... и знам,

че всичко е заради теб...

... боли и знам, че за тази рана

само времето ще е лек...

Боли, но аз не искам да е така

- искам просто ти с усмивка

отново да ми подадеш ръка.

Боли от думи недоизказани

и моменти не доразказани...

... боли, че ти така и не разбра

каква съм аз

и само посипа отново

душата ми със студ и мраз.

Боли... от високомерие и алчност...

... от моята нескрита печалност...

че ти на мене вяра не показа

и за лъжата на другата пак не ми каза.

Боли... боли...

искам да ти изкрещя...

искам всичко от теб

в мислите си да изгоря,

да изпепеля, да овъгля...

... нали и теб в това те бива?...

... смело и усърдно с огъня да си играеш,

само и единствено, както ти сам си пожелаеш.

За тебе той е важен

само за секунда-две, докато е пламък

- после, изчезне ли

изхвърляш го настрани като тежък камък.

Боли... от поведението ти...

Боли... от доверието ти...

- защо към мене ти не се обърна

и всичко между нас в минало превърна?

Защо все някой ще се намери

- сили с мен, теб и чувствата ни да премери?

Боли... повярвай,

че на другата за нещо си повярвал,

че на нея доверие си дал,

а мен по този начин си предал.

Имаше време да ме питаш за всичко...

Имаше време да узнаеш за всичко...

... имаше... да, имаше,

но ти искаше или не искаше?

Боли, че те имах, но за кратко...

... боли, че беше край мен,

че си казахме много, но излишно,

а важното за всеки от нас

остана скришно.

Не знам какво стана

и какво се прекърши,

не знам и дали всичко между нас свърши...

... не знам,но знам само,че ме боли

- нещо, което за всички влюбени е човешко нали?

Телефонът със седмици мълчи

и само чакам на дисплея да се изпише,

че си ти...

Но с мене и той тъне в забрава

и самотата в душата ми продължава

тихо да расте като бездънна яма...

Боли... боли...

и всичко е заради теб - разбери...

защото ми липсваш

и само твоето име пред очите ми изписваш.

Боли... боли - разбери...

...не вярвай на друг вече,

а, моля те, в сърцето си ме прибери

и отново силно ме прегърни,

както правеше преди.