Боли,

когато тялото ми

се изпълва с тъга.

Боли,

когато съм отново сама,

там на брега,

и с изпепеляващ поглед

те търся някъде в морето,

в полята и небето,

в дълбоките гори,

в студените и черни нощи.
Боли,

когато в главата ми

отеква твоят нежен глас, който

нашепва красиви, лъжовни

думи за нас.

И ми припомня миналото тежко,

когато бяхме заедно,

когато съдбата ни раздели...

Срещу нея сме безсилни.

Боли, когато с кървави сълзи плача,

загледана в залеза, в изгрева,

напомнящ за изминалите години,

за всичко...

Господи, помогни ми!
Боли, когато зная, че си с нея...

Другата жена -

онази грешница.
Боли,

когато вървя към бурното море,

то е единственото спасение.

Когато усещам силните вълни,

разбиващи се в мен... боли!

Аз съм и целта,

искат да ме залеят в пропастта,

чрез тях ще ме достигне смъртта.

Изкопах дупка в пясъка

и там зарових моята душа,

покрих я с пепелта.

от плътта ми изгнила,

разранена...
Боли,

когато си заключвам сърцето

и ключа хвърлям в морето.

Той се изгубва нейде под водата,
пазещ в себе си на спомена красотата,

вкусил от магията на вечността.

13.08.2010г.