Боли
Боли,
когато тялото ми
се изпълва с тъга.
Боли,
когато съм отново сама,
там на брега,
и с изпепеляващ поглед
те търся някъде в морето,
в полята и небето,
в дълбоките гори,
в студените и черни нощи.
Боли,
когато в главата ми
отеква твоят нежен глас, който
нашепва красиви, лъжовни
думи за нас.
И ми припомня миналото тежко,
когато бяхме заедно,
когато съдбата ни раздели...
Срещу нея сме безсилни.
Боли, когато с кървави сълзи плача,
загледана в залеза, в изгрева,
напомнящ за изминалите години,
за всичко...
Господи, помогни ми!
Боли, когато зная, че си с нея...
Другата жена -
онази грешница.
Боли,
когато вървя към бурното море,
то е единственото спасение.
Когато усещам силните вълни,
разбиващи се в мен... боли!
Аз съм и целта,
искат да ме залеят в пропастта,
чрез тях ще ме достигне смъртта.
Изкопах дупка в пясъка
и там зарових моята душа,
покрих я с пепелта.
от плътта ми изгнила,
разранена...
Боли,
когато си заключвам сърцето
и ключа хвърлям в морето.
Той се изгубва нейде под водата,
пазещ в себе си на спомена красотата,
вкусил от магията на вечността.
13.08.2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомира Герова Всички права запазени
