5 ene 2011, 16:25

Боли...

949 0 1

Стоях и гледах как целуваш нея,

а душата ми крещеше "Спри!",

стоях и гледах как прегръщаш нея,

знаех, че не трябва, но сърцето ме боли!

         Обърнах се и маска сложих на лицето,

          за да не личи колко ме боли,

          усмихнах се през сълзи даже,

          за да не разбере никой колко ме боли!

 И щом останах сама със самотата,

 плаках тайничко за теб,

 и спомних си онез моменти кратки,

в които ти ме правиш най-щастлива!

  И  поисках само да спре да ме боли,

     но едва ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочитайки откровението, си помислих "авторката ще да е някоя теен-гърл, изправена лице в лице с първото си любовно разочарование. Горкото хлапе." Общият тон и наивно-сантиментална безпоетна сладникавост, начинът на изразяване - всичко това ме накара да си помисля (и извиня за нескопосния опит), че авторката е вероятно неопитна, 13-14 годишна емоционално-незряла девойка.
    С изумение установих, че написаното е от зряла жена.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...