MIO (Полина Томова)
32 17
5 ene 2011, 16:25

Боли... 

  Poesía » De amor
686 0 1

Стоях и гледах как целуваш нея,

а душата ми крещеше "Спри!",

стоях и гледах как прегръщаш нея,

знаех, че не трябва, но сърцето ме боли!

         Обърнах се и маска сложих на лицето,

          за да не личи колко ме боли,

          усмихнах се през сълзи даже,

          за да не разбере никой колко ме боли!

 И щом останах сама със самотата,

 плаках тайничко за теб,

 и спомних си онез моменти кратки,

в които ти ме правиш най-щастлива!

  И  поисках само да спре да ме боли,

     но едва ли?

© Полина Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прочитайки откровението, си помислих "авторката ще да е някоя теен-гърл, изправена лице в лице с първото си любовно разочарование. Горкото хлапе." Общият тон и наивно-сантиментална безпоетна сладникавост, начинът на изразяване - всичко това ме накара да си помисля (и извиня за нескопосния опит), че авторката е вероятно неопитна, 13-14 годишна емоционално-незряла девойка.
    С изумение установих, че написаното е от зряла жена.
Propuestas
: ??:??