Jan 5, 2011, 4:25 PM

Боли... 

  Poetry » Love
685 0 1

Стоях и гледах как целуваш нея,

а душата ми крещеше "Спри!",

стоях и гледах как прегръщаш нея,

знаех, че не трябва, но сърцето ме боли!

         Обърнах се и маска сложих на лицето,

          за да не личи колко ме боли,

          усмихнах се през сълзи даже,

          за да не разбере никой колко ме боли!

 И щом останах сама със самотата,

 плаках тайничко за теб,

 и спомних си онез моменти кратки,

в които ти ме правиш най-щастлива!

  И  поисках само да спре да ме боли,

     но едва ли?

© Полина Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прочитайки откровението, си помислих "авторката ще да е някоя теен-гърл, изправена лице в лице с първото си любовно разочарование. Горкото хлапе." Общият тон и наивно-сантиментална безпоетна сладникавост, начинът на изразяване - всичко това ме накара да си помисля (и извиня за нескопосния опит), че авторката е вероятно неопитна, 13-14 годишна емоционално-незряла девойка.
    С изумение установих, че написаното е от зряла жена.
Random works
: ??:??