Стоях и гледах как целуваш нея,
а душата ми крещеше "Спри!",
стоях и гледах как прегръщаш нея,
знаех, че не трябва, но сърцето ме боли!
Обърнах се и маска сложих на лицето,
за да не личи колко ме боли,
усмихнах се през сълзи даже,
за да не разбере никой колко ме боли!
И щом останах сама със самотата,
плаках тайничко за теб,
и спомних си онез моменти кратки,
в които ти ме правиш най-щастлива! ...