Боли...

Poetry » Love

951 0 1

Стоях и гледах как целуваш нея,

а душата ми крещеше "Спри!",

стоях и гледах как прегръщаш нея,

знаех, че не трябва, но сърцето ме боли!

Обърнах се и маска сложих на лицето,

за да не личи колко ме боли,

усмихнах се през сълзи даже,

за да не разбере никой колко ме боли!

И щом останах сама със самотата,

плаках тайничко за теб,

и спомних си онез моменти кратки,

в които ти ме правиш най-щастлива!

И поисках само да спре да ме боли,

но едва ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

MevJones (Мев Джоунс)

Прочитайки откровението, си помислих "авторката ще да е някоя теен-гърл, изправена лице в лице с първото си любовно разочарование. Горкото хлапе." Общият тон и наивно-сантиментална безпоетна сладникавост, начинът на изразяване - всичко това ме накара да си помисля (и извиня за нескопосния опит), че авторката е вероятно неопитна, 13-14 годишна емоционално-незряла девойка.
С изумение установих, че написаното е от зряла жена.

2011-01-05T18:41:51+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0