5.01.2011 г., 16:25

Боли...

953 0 1

Стоях и гледах как целуваш нея,

а душата ми крещеше "Спри!",

стоях и гледах как прегръщаш нея,

знаех, че не трябва, но сърцето ме боли!

         Обърнах се и маска сложих на лицето,

          за да не личи колко ме боли,

          усмихнах се през сълзи даже,

          за да не разбере никой колко ме боли!

 И щом останах сама със самотата,

 плаках тайничко за теб,

 и спомних си онез моменти кратки,

в които ти ме правиш най-щастлива!

  И  поисках само да спре да ме боли,

     но едва ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочитайки откровението, си помислих "авторката ще да е някоя теен-гърл, изправена лице в лице с първото си любовно разочарование. Горкото хлапе." Общият тон и наивно-сантиментална безпоетна сладникавост, начинът на изразяване - всичко това ме накара да си помисля (и извиня за нескопосния опит), че авторката е вероятно неопитна, 13-14 годишна емоционално-незряла девойка.
    С изумение установих, че написаното е от зряла жена.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...