Боли
Душата ме боли,
в очите ми не останаха сълзи,
сърцето ми умира ден след ден,
ала огънят бушува още в мен.
Очите ми копнеят да те видят пак,
ръцете ми тръпнат да те докоснат пак...
Сърцето ми обгърнато е в лед,
а кожата ми изгаряща преди...
сега безчувствена е, о, как боли.
Мислите ми все към теб летят...
без глас не спират да крещят,
но глух и сляп оставаш Ти за тях.
Защо любовта така боли?
Защо идва без да предупреди?
Защо огън предизвиква,
но след това остава само пепелта?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бояна Петрова Todos los derechos reservados
