20 jun 2008, 23:04

Боли 

  Poesía » De amor
1488 0 8

Душата ме боли,

в очите ми не останаха сълзи,

сърцето ми умира ден след ден,

ала огънят бушува още в мен.

Очите ми копнеят да те видят пак,

ръцете ми тръпнат да те докоснат пак...

Сърцето ми обгърнато е в лед,

а кожата ми изгаряща преди...

сега безчувствена е, о, как боли.

Мислите ми все към теб летят...

без глас не спират да крещят,

но глух и сляп оставаш Ти за тях.

Защо любовта така боли?

Защо идва без да предупреди?

Защо огън предизвиква,

но след това остава само пепелта?!

 

© Бояна Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса!!!Браво!
  • Хубаво е, че от болката излиза нещо толкова красиво! Поздравления!
  • Ако е любов не трябва да боли.
    Поздрав, много ми харесва.
    6
  • Защо любовта така боли? - и аз това се питам, а едва ли някой би ми отговорил... /страхотен стих - поздрави, мила!
  • Много истина има в думите ти, а в това открих и своята собствена история. Мога само да те поздравя!
  • Много е оригинално, за което искрено те поздравявам!!!
  • Невероятно е колко много истини казваш с думите си ... много е чувствено "но след това остава само пепелта" ...
  • Защо любовта така боли?

    Защо идва без да предупреди?

    Защо огън предизвиква,

    но след това остава само пепелта?!

    Чисто и просто,защото е любов
    Много ми хареса!!!
Propuestas
: ??:??