Jun 20, 2008, 11:04 PM

Боли

  Poetry » Love
1.9K 0 8

Душата ме боли,

в очите ми не останаха сълзи,

сърцето ми умира ден след ден,

ала огънят бушува още в мен.

Очите ми копнеят да те видят пак,

ръцете ми тръпнат да те докоснат пак...

Сърцето ми обгърнато е в лед,

а кожата ми изгаряща преди...

сега безчувствена е, о, как боли.

Мислите ми все към теб летят...

без глас не спират да крещят,

но глух и сляп оставаш Ти за тях.

Защо любовта така боли?

Защо идва без да предупреди?

Защо огън предизвиква,

но след това остава само пепелта?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...