Боли
Душата ме боли,
в очите ми не останаха сълзи,
сърцето ми умира ден след ден,
ала огънят бушува още в мен.
Очите ми копнеят да те видят пак,
ръцете ми тръпнат да те докоснат пак...
Сърцето ми обгърнато е в лед,
а кожата ми изгаряща преди...
сега безчувствена е, о, как боли.
Мислите ми все към теб летят...
без глас не спират да крещят,
но глух и сляп оставаш Ти за тях.
Защо любовта така боли?
Защо идва без да предупреди?
Защо огън предизвиква,
но след това остава само пепелта?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Петрова Всички права запазени
