Боли, когато ме прегръщаш,
на моите ледени чувства с любов,
когато отвръщаш.
Боли, когато ме целуваш,
изстиналото ми сърце
когато милуваш.
Боли, когато любов ми обещаваш,
а в мен нищо не трепва,
но ти душата си ми даряваш.
Боли, когато ръката ми нежно държиш,
а аз съм като камък,
но ти мълчиш.
Боли, когато погледа си в моя приковаваш,
а аз се отвръщам,
но ти пак се надяваш.
Боли, когато в нашата любов вярваш,
когато за мен се бориш
и не се предаваш.
Боли, защото и аз като тебе вярвах,
любовта ни вечна да бъде,
се надявах.
Боли, защото нищо не изпитвам
и да възкреся всичко
вече не се опитвам.
Тъжно ми е и боли,
затова отново ти ме погледни и разбери,
че любов насила не става,
сърце без чувства нищо не дава!
Знам, че беше красива,
но за последно нека се прегърнем
и в прекрасен спомен, тази любов,
да превърнем.
Защото болката все по-силна става
и двамата с мъка ни наказва.
Бъди силен сега и ме остави,
свободен бъди и отлети!
Знам, свой бряг ще успееш да откриеш
и любовта мечтана отново да преоткриеш!
Ели М
© Ели М Todos los derechos reservados