Боли, когато ме прегръщаш,

на моите ледени чувства с любов,

когато отвръщаш.

Боли, когато ме целуваш,

изстиналото ми сърце

когато милуваш.

Боли, когато любов ми обещаваш,

а в мен нищо не трепва,

но ти душата си ми даряваш.

Боли, когато ръката ми нежно държиш,

а аз съм като камък,

но ти мълчиш.

Боли, когато погледа си в моя приковаваш,

а аз се отвръщам,

но ти пак се надяваш.

Боли, когато в нашата любов вярваш,

когато за мен се бориш

и не се предаваш.

Боли, защото и аз като тебе вярвах,

любовта ни вечна да бъде,

се надявах.

Боли, защото нищо не изпитвам

и да възкреся всичко

вече не се опитвам.

Тъжно ми е и боли,

затова отново ти ме погледни и разбери,

че любов насила не става,

сърце без чувства нищо не дава!

Знам, че беше красива,

но за последно нека се прегърнем

и в прекрасен спомен, тази любов,

да превърнем.

Защото болката все по-силна става

и двамата с мъка ни наказва.

Бъди силен сега и ме остави,

свободен бъди и отлети!

Знам, свой бряг ще успееш да откриеш

и любовта мечтана отново да преоткриеш!

Ели М