4 jul 2020, 22:27

Боли

  Poesía
546 0 0

Знам, че няма да бъдем същите,

не и след като се обичахме,

но преди да си тръгнеш,

поне ще се обърнеш ли да кажеш

"Не те обичам както те обичах преди".

 

Ще ти липсвам ли,

когато ме няма?

Защото след като разби сърцето ми се чувствам като жив труп.

Спомням си,

когато за пръв път те видях.

От онзи миг си постояно в мислите ми.

Сега всичко е различно,

боли накрая.

Остави тази вътрешна празнина, 

но не мога да върна времето назад.

 

В душата ми неспокойна сърцето ми умира.

От любов и мъка кръвта бушува.

Ти все още си далеч от мен,

защото ни делят 75км.

 

Седя отвън и гледам залеза

и си мисля за теб.

Не мога да те видя,

но в пространството чувам твоят глас и смях.

 

Сега разбирам, че не мога да те накарам да останеш и зная,

не остана нищо което мога да кажа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...