Jul 4, 2020, 10:27 PM

Боли

  Poetry
545 0 0

Знам, че няма да бъдем същите,

не и след като се обичахме,

но преди да си тръгнеш,

поне ще се обърнеш ли да кажеш

"Не те обичам както те обичах преди".

 

Ще ти липсвам ли,

когато ме няма?

Защото след като разби сърцето ми се чувствам като жив труп.

Спомням си,

когато за пръв път те видях.

От онзи миг си постояно в мислите ми.

Сега всичко е различно,

боли накрая.

Остави тази вътрешна празнина, 

но не мога да върна времето назад.

 

В душата ми неспокойна сърцето ми умира.

От любов и мъка кръвта бушува.

Ти все още си далеч от мен,

защото ни делят 75км.

 

Седя отвън и гледам залеза

и си мисля за теб.

Не мога да те видя,

но в пространството чувам твоят глас и смях.

 

Сега разбирам, че не мога да те накарам да останеш и зная,

не остана нищо което мога да кажа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...