4 июл. 2020 г., 22:27

Боли

547 0 0

Знам, че няма да бъдем същите,

не и след като се обичахме,

но преди да си тръгнеш,

поне ще се обърнеш ли да кажеш

"Не те обичам както те обичах преди".

 

Ще ти липсвам ли,

когато ме няма?

Защото след като разби сърцето ми се чувствам като жив труп.

Спомням си,

когато за пръв път те видях.

От онзи миг си постояно в мислите ми.

Сега всичко е различно,

боли накрая.

Остави тази вътрешна празнина, 

но не мога да върна времето назад.

 

В душата ми неспокойна сърцето ми умира.

От любов и мъка кръвта бушува.

Ти все още си далеч от мен,

защото ни делят 75км.

 

Седя отвън и гледам залеза

и си мисля за теб.

Не мога да те видя,

но в пространството чувам твоят глас и смях.

 

Сега разбирам, че не мога да те накарам да останеш и зная,

не остана нищо което мога да кажа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...