Знам, че няма да бъдем същите,
не и след като се обичахме,
но преди да си тръгнеш,
поне ще се обърнеш ли да кажеш
"Не те обичам както те обичах преди".
Ще ти липсвам ли,
когато ме няма?
Защото след като разби сърцето ми се чувствам като жив труп.
Спомням си,
когато за пръв път те видях.
От онзи миг си постояно в мислите ми.
Сега всичко е различно,
боли накрая.
Остави тази вътрешна празнина,
но не мога да върна времето назад.
В душата ми неспокойна сърцето ми умира.
От любов и мъка кръвта бушува.
Ти все още си далеч от мен,
защото ни делят 75км.
Седя отвън и гледам залеза
и си мисля за теб.
Не мога да те видя,
но в пространството чувам твоят глас и смях.
Сега разбирам, че не мога да те накарам да останеш и зная,
не остана нищо което мога да кажа.
© Емил Богданов Все права защищены