Не ми жал за хубавите мигове,

напоени с толкоз доброта.

Боли ме само, че рядко се повтарят!

Не ми е тежко от раздялата

с най-верния приятел.

Боли ме от човешко недоверие!

Не ме е страх от клюките на хората,

родени единствено да ги измислят.

Боли ме от несправедливата лъжа!

Не ми е скучно днес, че съм сама,

защото зная – утре ще съм с него.

Боли ме от човешката омраза!

Не ме е страх да чувствам

неизпитвани до днес неща.

Боли ме само, че не ме разбират!

Не ми е жал за хубавите стихове,

погълнати от толкова тъга.

Копнея с тях и в тях живея!

05.07.2007г.,Велико Търново