Не ми жал за хубавите мигове,
напоени с толкоз доброта.
Боли ме само, че рядко се повтарят!
Не ми е тежко от раздялата
с най-верния приятел.
Боли ме от човешко недоверие!
Не ме е страх от клюките на хората,
родени единствено да ги измислят.
Боли ме от несправедливата лъжа!
Не ми е скучно днес, че съм сама,
защото зная – утре ще съм с него.
Боли ме от човешката омраза!
Не ме е страх да чувствам
неизпитвани до днес неща.
Боли ме само, че не ме разбират!
Не ми е жал за хубавите стихове,
погълнати от толкова тъга.
Копнея с тях и в тях живея!
05.07.2007г.,Велико Търново
© Мария Все права защищены