13 mar 2008, 22:56

Боли, нали?

  Poesía
1.1K 0 2

Молих те аз...

Плаках за теб...

Тичах аз към теб,

а ти се отдалечаваше от мен.

Вървеше към нея, а веднъж не се обърна да видиш как се чувствам аз.

Как плачех в този миг.

Спомняш ли си миговете, в които бяхме щастливи?

Помниш ли?

Да, това съм аз, момичето, което тъпчеше,

но времето минава, годините летят, споменът  за миговете с теб остава.

Ще дойде време, ти ще молиш, но къде ще съм аз... не зная.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...