Боли, нали?
Молих те аз...
Плаках за теб...
Тичах аз към теб,
а ти се отдалечаваше от мен.
Вървеше към нея, а веднъж не се обърна да видиш как се чувствам аз.
Как плачех в този миг.
Спомняш ли си миговете, в които бяхме щастливи?
Помниш ли?
Да, това съм аз, момичето, което тъпчеше,
но времето минава, годините летят, споменът за миговете с теб остава.
Ще дойде време, ти ще молиш, но къде ще съм аз... не зная.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Митева Все права защищены
