Молих те аз...
Плаках за теб...
Тичах аз към теб,
а ти се отдалечаваше от мен.
Вървеше към нея, а веднъж не се обърна да видиш как се чувствам аз.
Как плачех в този миг.
Спомняш ли си миговете, в които бяхме щастливи?
Помниш ли?
Да, това съм аз, момичето, което тъпчеше,
но времето минава, годините летят, споменът за миговете с теб остава.
Ще дойде време, ти ще молиш, но къде ще съм аз... не зная.
© Мирослава Митева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
