4 jul 2006, 22:46

Боли от любовта

  Poesía
1.1K 0 0

Животът ми се промени,
откакто ти
разби сърцето ми,
без жал.

Откакто твоите лъжи
превърнаха се в моите мечти.
И аз живях,
за да ги постигна.

Но за теб това не значи нищо
явно не разбра, че те обичам.
И предпочете нея да събличаш,
вместо мене да обичаш.

Любовта е просто чуство, казват
и обичта не забелязват.
Сега проклинам аз мига,
в които те видях пред моята врата

ненавиждам себе си че ти отворих,
но след тебе не затворих.
И сама съм си виновна
любовта е сяпа,

затова не забелязвах аз лъжата,
а с наивност ти се доверявах.
Сега сама аз плача в тишината.
А ти с нея може би се забавляваш.

Плача дълго и те викам,
но гласът ми ти не чуваш.
За тебе аз съм непозната,
за тебе аз не съществувам!

Сега е тя на първо място.
Сега на нея ти говориш.
"Слънчице" и "злато" е за тебе,
а аз съм просто твоите окови.

Пускам те,върви си.
Бъди щастлив ти и за мен.
Аз ще се надявам само
болката да мине някои ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...