Животът ми се промени,
откакто ти
разби сърцето ми,
без жал.

Откакто твоите лъжи
превърнаха се в моите мечти.
И аз живях,
за да ги постигна.

Но за теб това не значи нищо
явно не разбра, че те обичам.
И предпочете нея да събличаш,
вместо мене да обичаш.

Любовта е просто чуство, казват
и обичта не забелязват.
Сега проклинам аз мига,
в които те видях пред моята врата

ненавиждам себе си че ти отворих,
но след тебе не затворих.
И сама съм си виновна
любовта е сяпа,

затова не забелязвах аз лъжата,
а с наивност ти се доверявах.
Сега сама аз плача в тишината.
А ти с нея може би се забавляваш.

Плача дълго и те викам,
но гласът ми ти не чуваш.
За тебе аз съм непозната,
за тебе аз не съществувам!

Сега е тя на първо място.
Сега на нея ти говориш.
"Слънчице" и "злато" е за тебе,
а аз съм просто твоите окови.

Пускам те,върви си.
Бъди щастлив ти и за мен.
Аз ще се надявам само
болката да мине някои ден...