6 sept 2005, 16:09

Болиден дъжд(JoannaVas&Cefules)

  Poesía
1K 0 1

От ъгъла
на стаята, с отворени прозорци
размаха на крилете
е начало.
Невярващия тайничко се кланя
пред птичите нозе,
събирайки последните трошици
от снощния си пир.

Земята е с ухание на влага,
а пътя
след дъжда е осветен.
Стените са белязани с копита
на стадо
галопиращи коне,
а тропота отеква през камбана
на нощите
заглъхващи във себе си.

Земята се отлепва като в унес,
и пръска се в болиден дъжд,
а устните примамливо се свиват
като криле при презимяване,
изричайки се в своето мълчание-
внушение красиво,
полуреално състояние
на миг - от Господ осветен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се че се засичаме и тук .
    Прекрасно както винаги .
    А какво става с разказа за който каза че е нещо повече и от смърта

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...