6 sept 2005, 16:09

Болиден дъжд(JoannaVas&Cefules)

  Poesía
1K 0 1

От ъгъла
на стаята, с отворени прозорци
размаха на крилете
е начало.
Невярващия тайничко се кланя
пред птичите нозе,
събирайки последните трошици
от снощния си пир.

Земята е с ухание на влага,
а пътя
след дъжда е осветен.
Стените са белязани с копита
на стадо
галопиращи коне,
а тропота отеква през камбана
на нощите
заглъхващи във себе си.

Земята се отлепва като в унес,
и пръска се в болиден дъжд,
а устните примамливо се свиват
като криле при презимяване,
изричайки се в своето мълчание-
внушение красиво,
полуреално състояние
на миг - от Господ осветен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се че се засичаме и тук .
    Прекрасно както винаги .
    А какво става с разказа за който каза че е нещо повече и от смърта

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...