6 сент. 2005 г., 16:09

Болиден дъжд(JoannaVas&Cefules)

1K 0 1

От ъгъла
на стаята, с отворени прозорци
размаха на крилете
е начало.
Невярващия тайничко се кланя
пред птичите нозе,
събирайки последните трошици
от снощния си пир.

Земята е с ухание на влага,
а пътя
след дъжда е осветен.
Стените са белязани с копита
на стадо
галопиращи коне,
а тропота отеква през камбана
на нощите
заглъхващи във себе си.

Земята се отлепва като в унес,
и пръска се в болиден дъжд,
а устните примамливо се свиват
като криле при презимяване,
изричайки се в своето мълчание-
внушение красиво,
полуреално състояние
на миг - от Господ осветен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се че се засичаме и тук .
    Прекрасно както винаги .
    А какво става с разказа за който каза че е нещо повече и от смърта

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...