27 jun 2007, 11:34

Болка

  Poesía
737 0 8
 

Болка



Докосвам твоето легло

и болката ми е голяма.

Кристално ясно знам защо.

Защото теб те няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не препълвай очите си с гаснещи улици -
    в теб пристъпвам - със ласка -
    болката да потуша.
    Там съм - сред онези разцъфнали люляци,
    скрити под тъмната маска
    на твоята светла душа...
  • Невероятно стихче!
    С малко думи толкова много си казал!!!!
    Поздрави!
  • Няма я, защото е... до тебе, там - в твоето легло!
    Хареса ми!
  • Много точно определяш как да разкриеш с малко думи много неща. Ето на това му казвам истински поет!
  • Ти владееш до съвършенсто богатството на езика! Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...