Болка
Болка
Докосвам твоето легло
и болката ми е голяма.
Кристално ясно знам защо.
Защото теб те няма.
© Петър Варчев All rights reserved.
Jun 27, 2007, 11:34 AM
Comments
Comments
-
Не препълвай очите си с гаснещи улици -
в теб пристъпвам - със ласка -
болката да потуша.
Там съм - сред онези разцъфнали люляци,
скрити под тъмната маска
на твоята светла душа... -
-
-
Много точно определяш как да разкриеш с малко думи много неща. Ето на това му казвам истински поет! -
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Писмо до другия край на земята 🇧🇬
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
