Jun 27, 2007, 11:34 AM

Болка

  Poetry
735 0 8
 

Болка



Докосвам твоето легло

и болката ми е голяма.

Кристално ясно знам защо.

Защото теб те няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Варчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не препълвай очите си с гаснещи улици -
    в теб пристъпвам - със ласка -
    болката да потуша.
    Там съм - сред онези разцъфнали люляци,
    скрити под тъмната маска
    на твоята светла душа...
  • Невероятно стихче!
    С малко думи толкова много си казал!!!!
    Поздрави!
  • Няма я, защото е... до тебе, там - в твоето легло!
    Хареса ми!
  • Много точно определяш как да разкриеш с малко думи много неща. Ето на това му казвам истински поет!
  • Ти владееш до съвършенсто богатството на езика! Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...