5 abr 2008, 17:35

Болка

864 0 3

Болка

Боли ме, когато усетя,

че душата на ближния плаче.

Боли ме, когато намеря

в джоба си само петаче.

Боли ме, когато стихове пиша,

от болка и скръб изтъкани,

в които мълчание страшно се вплита

и боли... до безсъзнание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех...тази болка...до края все ще си я носим...
    много хубав стих...болезнено усещане...!
    с обич, мила Весела.
  • Скъпа, радвам се ,че те чета и като познавам твоята душевност съм убедена в болката ти. Ти знаеш ,че мълчанието също е протест,ако има кой да го разбере.Прегръдки!
  • ПОЗДРАВ!!!!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...