5 апр. 2008 г., 17:35

Болка

863 0 3

Болка

Боли ме, когато усетя,

че душата на ближния плаче.

Боли ме, когато намеря

в джоба си само петаче.

Боли ме, когато стихове пиша,

от болка и скръб изтъкани,

в които мълчание страшно се вплита

и боли... до безсъзнание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех...тази болка...до края все ще си я носим...
    много хубав стих...болезнено усещане...!
    с обич, мила Весела.
  • Скъпа, радвам се ,че те чета и като познавам твоята душевност съм убедена в болката ти. Ти знаеш ,че мълчанието също е протест,ако има кой да го разбере.Прегръдки!
  • ПОЗДРАВ!!!!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...