2 ene 2008, 14:12

Болка

631 0 3
Боли, боли и болката не спира,
сърцето ме боли, вече ми се умира,
защото всичко е една лъжа,
не знам до кога ще издържа.

Днес се чувствам аз предаден
и то от хора скъпи, на които съм бил отдаден,
хора уж близки, уж приятели,
а днес отказаха се те предатели.

Но най-много ме боли за това,
че ме предава най-свидната душа,
за нея бих отишъл на край света,
но на нея не и пука за това.

Обич, любов и печал
вече в мен се е насъбрал
и кърви в мен сърцето,
и проклинам аз небето.

Проклинам го за таз съдба,
която с мен се подигра,
която ми се изсмя в лицето
и с нож прободе ми сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...