2.01.2008 г., 14:12

Болка

630 0 3
Боли, боли и болката не спира,
сърцето ме боли, вече ми се умира,
защото всичко е една лъжа,
не знам до кога ще издържа.

Днес се чувствам аз предаден
и то от хора скъпи, на които съм бил отдаден,
хора уж близки, уж приятели,
а днес отказаха се те предатели.

Но най-много ме боли за това,
че ме предава най-свидната душа,
за нея бих отишъл на край света,
но на нея не и пука за това.

Обич, любов и печал
вече в мен се е насъбрал
и кърви в мен сърцето,
и проклинам аз небето.

Проклинам го за таз съдба,
която с мен се подигра,
която ми се изсмя в лицето
и с нож прободе ми сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...