2 янв. 2008 г., 14:12

Болка

634 0 3
Боли, боли и болката не спира,
сърцето ме боли, вече ми се умира,
защото всичко е една лъжа,
не знам до кога ще издържа.

Днес се чувствам аз предаден
и то от хора скъпи, на които съм бил отдаден,
хора уж близки, уж приятели,
а днес отказаха се те предатели.

Но най-много ме боли за това,
че ме предава най-свидната душа,
за нея бих отишъл на край света,
но на нея не и пука за това.

Обич, любов и печал
вече в мен се е насъбрал
и кърви в мен сърцето,
и проклинам аз небето.

Проклинам го за таз съдба,
която с мен се подигра,
която ми се изсмя в лицето
и с нож прободе ми сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...