2 янв. 2008 г., 14:12

Болка

633 0 3
Боли, боли и болката не спира,
сърцето ме боли, вече ми се умира,
защото всичко е една лъжа,
не знам до кога ще издържа.

Днес се чувствам аз предаден
и то от хора скъпи, на които съм бил отдаден,
хора уж близки, уж приятели,
а днес отказаха се те предатели.

Но най-много ме боли за това,
че ме предава най-свидната душа,
за нея бих отишъл на край света,
но на нея не и пука за това.

Обич, любов и печал
вече в мен се е насъбрал
и кърви в мен сърцето,
и проклинам аз небето.

Проклинам го за таз съдба,
която с мен се подигра,
която ми се изсмя в лицето
и с нож прободе ми сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...