viktoar (Виктория Стоянова)
65 1044
24 feb 2009, 17:00

Болка 

  Poesía
745 0 5
Не сме създадени да страдаме,
ала болката не ни е враг,
а спътник неотменен -
единственият ни останал
дом и вечен бряг.
Щом боли, сме живи,
напук, че даже не личи,
напук, че от мечтите ни красиви
по пясъка не са останали дори следи.

Болката е път и вечност -
тя не се измерва във сълзи,
тя е механизмът, който движи
всички наши земни дни.

Така че щом боли, щастлива съм,
зная, че ме има и  че съм наред -
не съм избягала, не съм и луда -
болката е това, което тласка ме напред.


Кралица бяла на нощта съм,
забивам ножа  във плътта -
това, което днес не  ме убива,
ме прави по-силна от смъртта.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • така е...
    болката...тя има цвят на дъжд със вкусът на сълзите...
  • Направо ме остави без думи твоя стих наистина е невероятен особено това ме плени лично мен страшно много:

    Не сме създадени да страдаме,
    ала болката не ни е враг,
    а спътник неотменен -
    единственият ни останал
    дом и вечен бряг.
    Щом боли, сме живи,

    Поздрави за прекрасната творба и дълбок поклон
  • Много,много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Вики - проскърцващ механизъм е болката!Бяла си в своята същност, мила!С обич!
  • Много е хубаво и много вярно!! Поздрави и успехи...
Propuestas
: ??:??